Няколко любопитни факта за напитката на дявола – кафето
Кафето е втората най-продавана стока в света след петрола и се трансформира в основата на актуалната диета. Смята се, че произлиза от Етиопия и през 16 век се употребява в Близкия изток за възстановяване на концентрацията. Но по-късно кафето предизвиква обществена гражданска война във Англия през 17 век. През историята то има доста приложения – от духовно упойващо до еротично стимулантно средство. Ето няколко любопитни факти за кафето.
Легенда споделя, че Калди, уединен овчар в Етиопия през 9 век, открива енергизиращите и ободряващи резултати на кафето, когато забелязва екзалтираното държание на козите си, след като консумират плодовете на едно дърво. Калди споделя това с игумена на локалния манастир и абатът предлага да изсуши и свари плодовете, с цел да направи напитка. Той ги хвърля в огъня и прелестният мирис на това, което днес познаваме като кафе, се разнася в нощния въздух. Вече печените зърна са изгребани от жаравата, смлени и разтворени в гореща вода: по този начин е направена първата чаша кафе в света.
Абатът и неговите монаси откриват, че напитката ги държи будни в продължение на часове – тъкмо от каквото имат потребност хора, отдадени на дълги часове молитва. Разнася се слух за качествата на горещата напитка, който стига даже до арабския полуостров.
Йеменският мистик на име Готул Акбар Норудин Абу ал-Хасан ал-Шадхили също има искания, че е разкрил кафето: твърди се, че той вижда птици, които ядат плодове и по-късно летят над селото му извънредно пламенно. А след като сам дегустира плодовете, той също се оказва извънредно разбуден.
Една различна история за откриването на кара споделя, че то е намерено за първи път от шейх на име Омар, възпитаник на цитирания нагоре Шадхили. Докато е в заточение в Мока, Омар, който се слави със способността си да лекува болните посредством молитва, живее в пустинна пещера покрай Усаб. Малко изгладнял, Омар един ден сдъвква плодовете на кафето, само че по този начин му се костват горчиви. Той ги изпича, само че това единствено ги прави сложни за изяждане; най-после се пробва да ги свари, което довежда до ароматна кафява течност, която за момент му дава неестествена и изключителна сила и му разрешава да остане безсънен дни наред. Неговото „ чудооткритие “ “ се приема с такова благоговение, че му е разрешено да се върне вкъщи в Мока, където е повдигнат до светец, до момента в който кафето се разпространява в целия арабски свят.
Към 16 век кафето към този момент е желаната напитка в Персия, Египет, Сирия и Турция, а репутацията му на „ виното на арабите “ го прави забавно за хилядите поклонници, които посещават свещения град Мека всяка година от целия мюсюлмански свят. Йеменски търговци го прибрат от Етиопия и стартират да го отглеждат за себе си. Тя е високо ценена от суфите в Йемен, които употребяват напитката за подкрепяне на концентрацията и като духовно упойващо средство.
От Близкия изток известността на кафето скоро се популяризира през Балканите, Италия и останалата част на Европа, на изток до Индонезия и по-късно на запад до Америка, основно посредством холандците.
Кафето е толкоз мощна мощ, че поражда обществена гражданска война. То се пие в дома като домашна напитка, само че по-важното е, че се пие и в публичните кафенета, които пораждат в селата и градовете в Близкия изток и Източна Африка. Тези кафенета скоро стават извънредно известни и са главното място за социализиране. Пиенето на кафе и диалозите са допълнени от всевъзможни занимания: музикални осъществявания, танци, игри на шах и най-важното – злословия, разногласия и разискване на настоящите вести на деня (или нощта). Те скоро стават известни и като „ учебни заведения на мъдрите “ – мястото, на което отивате, в случай че желаете да знаете какво се случва по света и у нас. Така се открива връзката сред кафето и интелектуалния живот.
Кафето, сходно на алкохола, има дълга история със забрани, различни опасения и съмнения и религиозно безпокойствие. Ако фанатиците (от всички религии) бяха съумели, през днешния ден нямаше да има доста отворени кафенета.
Пиенето на кафе е неразрешено от правосъдни заседатели и учени в Мека през 1511 година Опозицията против напитката е водена от мекканския шеф Хаир Бег, който се опасява, че кафето ще насърчи опълчването на неговото ръководство, като събира мъжете и им разрешава да разискват неговите дефекти. Така се ражда асоциацията на кафето с протеста и революцията. То е обявено за греховно (хараам), само че през идващите 13 години се развихря несъгласие дали е опияняващо или не, след което възбраната е дефинитивно анулирана през 1524 година със заповед на османския турски султан Селим I, и великият мюфтия Мехмет Ебусуд ел-Имади издава фетва, позволяваща още веднъж да се пие кафе. Бег е екзекутиран поради проблемите си по заповед на самия султан, който също така афишира кафето за свещено. В Кайро също има сходна възбрана през 1532 г.; кафенета и хранилища за кафе там са изпразнени.
Не лиши доста време преди кафето да измине късото разстояние до континенталната част на Европа, където каца първо във Венеция на гърба на доходната търговия, на която градът се радваше със своите средиземноморски съседи. Първоначално обаче то е посрещнато с съмнение и религиозни предубеждения, които претърпява в Близкия изток и Турция. За католиците кафето е „ горчиво откритие на Сатана “, което носи полъха на исляма и съмнително доста наподобява като сурогат на виното, употребявано в Евхаристията. Във всеки случай обаче е оповестено за нелегално.
Ужасът от кафето е подобен, че папа Климент VIII би трябвало да се намеси: той взема проба кафе за себе си и постановява, че това в действителност е християнска, както и мюсюлманска напитка. Като го пробва, той изобретателно декларира: „ Тази дяволска напитка е толкоз вкусна… би трябвало да измамим дявола, като я покръстим! “ От този миг нататък кафето е наречено дяволска напитка или дяволска чаша.
Според Самюел Пепис, първото кафене в Англия е отворено в Оксфорд през 1650 година от еврейски благородник на име Якоб, в постройката, известна в този момент като The Grand Cafe. Първото кафене в Лондон е отворено през 1652 година в Алеята на Свети Майкъл, покрай Сейнт Майкъл в двора на църквата в Корнхил. То е на Паскуа Розе, грък, който през 1672 година също отваря и щанд за кафе в Париж. Пепис посещава лондонското кафене на 10 декември 1660 г.: „ Той [полк. Слингсби] и аз отидохме вечерта до кафенето в Корнхил – за пръв път бях там и открих огромно наслаждение в него, поради разнообразието на компанията и дискурса. “
